защо препускаш безпощадно бързо
в душата ми е тъмно и това,
че тук си е една утеха,но не любов е,
а убийствена игра
ако прогоня те къде ще идеш
сирак ще скиташ без орисана съдба
жестока ще ме наречеш,но
искам,за теб да бъда и приятелка добра
тъй по добре ще бъде и за двама ни
понякога така се случва и това,
че времето ще ни забрави и така,
че,иди си неотронил и сълза
по бели пътища ще тичаш вече
за теб аз само бегла мъничка следа,
ще бъда,но това ми стига,да съм
прашинка в твоята душа.
21 юни 2009, неделя
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Хубави стихове пишеш, но много рядко ги качваш тук. Бях забравил за този блог.
Как няма да го забравиш,имаш огромен списък с блогове,коите следиш,но ... хубавите неща са в малки порции:)
ПП Благодаря за коментара.
красиво...тъжно но красиво
Публикуване на коментар